Лука 4

Библия, синодално издание

1 Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; (Мт 4:1; Мк 1:12)2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.4 А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. (Вт 8:3; Мт 4:4)5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.8 Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;10 защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; (Пс 90:11; Мт 4:6)11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.12 Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. (Мт 4:7)13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.14 И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. (Мт 4:12; Мк 1:14; Йн 4:43)15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.16 И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. (Мт 13:54; Мк 6:1)17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:18 „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, (Ис 61:1)19 да проповядвам благоприятната Господня година“,20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.24 И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25 Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; (3 Цар 17:10; Як 5:17)26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;27 тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.30 Но Той премина посред тях и си отиде,31 и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. (Мт 4:13; Мк 1:21)32 И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 2:47)33 В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: (Мк 1:23)34 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.35 Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.36 И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?37 И се разнесе слух за Него по всички околни места.38 След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39 Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.40 А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. (Мт 8:16; Мк 1:32)41 Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос. (Мк 1:34; Мк 3:12)42 А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.43 Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. (Мк 1:38)44 И проповядваше в синагогите галилейски.

Лука 4

Верен

1 А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.4 Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“5 Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза:6 На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам.7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.8 А Иисус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;11 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“12 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.14 А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност.15 И Той поучаваше по синагогите им[1]; и всички Го прославяха.16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.17 Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:18 „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме[2] е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,19 да проглася благоприятната Господна година.“20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.21 И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.22 И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му[3]. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф?23 А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум.24 Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място.25 Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;26 но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.27 Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман.28 Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв,29 и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.30 Но Той мина посред тях и си отиде.31 И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден.32 А те се удивляваха на учението Му[4], защото Неговото слово беше с власт.33 И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас:34 Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.35 Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди.36 И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат.37 И слухът за Него се разнесе по всичките околни места.38 И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.39 И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.41 Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен[5].44 И проповядваше в синагогите в Галилеяст. 15;.