1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.6И той бързо слезе и Го прие с радост.7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. (Изх 22:1)9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Мт 18:11)11А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; (Мт 25:14)13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[1] и им рече: търгувайте, докле се завърна.14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.15И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. (Лк 16:10)18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; (Йов 15:6; Мт 12:37)23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18)27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. (Мт 22:7)28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици (Мт 21:1; Мк 11:1)30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?34Те отговориха: то е потребно Господу.35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. (Мт 21:7; Мк 11:7; Йн 12:14)36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! (Пс 117:2; Лк 2:14; Еф 2:14)39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. (Ав 2:11)41И когато се приближи и видя града, заплака за него42и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,43понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, (Ис 29:3; Ер 6:6; Ез 21:22; Мт 22:7; Лк 21:6)44и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, (Мт 21:12; Мк 11:15; Йн 2:15)46и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. (3 Цар 8:29; Ис 56:7; Ер 7:11)47И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,48и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
Лука 19
Верен
1След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.2И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,3искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.4И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.6И той побърза да слезе и Го прие с радост.7И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.8А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.9И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.11И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.13И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.14Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.15А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.16Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.17И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.18Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.19И на него каза: Бъди и ти над пет града.20Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,21защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.22Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?24И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!25Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.27А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.28И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:30Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.32И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал.33И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?34А те казаха: На Господа трябва.35И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.36И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.37И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:38Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!39А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!40И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:42Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред44и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:46Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,48но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.