Лука 15 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3 Но Иисус им каза тая притча: 4 кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? (Мт 18:12) 5 А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6 и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10 Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник. 11 И още каза: един човек имаше двама сина; 12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24 защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. (Еф 2:1; Еф 5:14; Кол 2:13; Отк 3:1)

Еф 2:1Еф 5:14Кол 2:13Отк 3:1

25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26 и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Верен

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! 3 И Той им разказа тази притча: 4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 5 И като я намери, я вдига на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. 11 Каза още: Един човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. 14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15 И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21 А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23 и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. 25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. 29 А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживяст. 24;, и изгубен беше и се намери.