1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?6И не можаха да Му отговорят на това.7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, (Пр 25:6)9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Мт 23:12; Лк 18:14)12А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. (Пр 3:27; Тов 4:7)13Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,14и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.15Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; (Пр 9:1; Мт 22:2; Отк 19:9)17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. (Мт 5:3; 1 Кор 1:27)22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани. (Мт 22:8)25С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:26ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; (Мт 10:37)27и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Мт 10:38; Мт 16:24; Мк 8:34; Лк 9:23; 2 Тим 3:12)28Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и,29та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,30и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?31Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?32Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.33Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.34Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? (Мт 5:13; Мк 9:50)35Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!
Лука 14
Верен
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха.2И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка.3И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.5И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден?6И не можаха да Му отговорят на това.7А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча:8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата.11Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.13Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи[1];14и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.15И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.16А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина.17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово.18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците[2].22И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място.23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.27Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик.28Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:30Този човек започна да строи, но не можа да довърши.31Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир.33И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?35Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.