1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,3и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. (Бит 12:1; Неем 9:7)4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.6И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. (Бит 15:13; Изх 12:40; Гал 3:17)7Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.8И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:4; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:22)9Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, (Бит 37:28; Пс 104:17)10избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41)11Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.12А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. (Бит 42:1)13А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:4)14Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. (Бит 46:27)15Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33)16и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. (Бит 23:16; Бит 50:13; И Н 24:32)17И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7; Пс 104:24)18докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;19той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.20В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23)21А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. (Изх 2:5; Изх 2:10)22И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.23Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.24И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. (Изх 2:12)25Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.26На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ (Изх 2:13)27Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?28Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“29От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.30Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:2)31Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:32„Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.33А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.34Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.35Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. (Изх 3:10)36Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.37Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. (Вт 18:15; Д А 3:22)38Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, (Изх 19:3; Гал 3:19)39и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,40като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. (Изх 32:1)41И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.42А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? (Вт 4:19; Ер 19:13)43Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. (Ам 5:26)44Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. (Изх 25:40; Евр 8:5)45Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, (И Н 3:14)46който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. (2 Цар 7:2; Пс 131:3)47А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1)48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24)49„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1)50Нали Моята ръка направи всичко това?“51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. (Вт 9:13; Ер 6:10; Ез 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – (Мт 23:34; 1 Сол 2:15)53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. (Вт 33:2; Гал 3:19)54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, (Д А 6:5; Д А 6:10)56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, (Д А 22:20)59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! (Пс 30:6; Лк 23:46)60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34; 1 Кор 4:12)
Деяния 7
Верен
1Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?2А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,3и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.5И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.6И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.7Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.8И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.9А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.11И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.12А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;13и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.14И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.15И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;16и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.17Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам[1], народът растеше и се умножаваше в Египет,18докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.19Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.20В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.21А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.22И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.23А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.24И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.26На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?27А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?ст. 35;28И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?29Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.30И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.31И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:32„Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.33И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.34Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“35Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия?[2] – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.36Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.37Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – (Него слушайте).“38Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.39На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,40като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.41И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.42Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?43Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“44Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;45която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,46който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.47А Соломон Му построи дом.48Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:49„Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?50Не направи ли Моята ръка всичко това?“51Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.52Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –53вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.54А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;56и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,58и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.59И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!60И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.