1Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. (Лев 23:16; Вт 16:9)2И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. (Мт 3:11; Д А 1:5; Д А 11:15; Д А 19:6)3И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.4И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. (Мк 16:17; 1 Кор 12:10; 1 Кор 12:28)5А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.6Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.7И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?8А как слушаме всички своя си роден говор?9Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,10на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[1],11критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?12Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?13А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.14Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:15тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;16но това е реченото чрез пророк Иоиля:17„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; (Ис 44:3; Йоил 2:28; Зах 12:10; Йн 7:39; Д А 11:28; Д А 16:9; Д А 21:9)18и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.19И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.20Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.21И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“. (Йоил 2:32; Рим 10:13)22Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,23Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;24но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. (Йн 10:18; Д А 3:15; Д А 4:10)25Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.26Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.27Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.28Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“. (Пс 15:5)29Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. (3 Цар 2:10; Д А 13:36)30А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:19; 2 Цар 23:2; Пс 131:3; Лк 1:69)31предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. (Пс 15:5; Д А 13:37)32Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. (Йн 15:27; Д А 3:15)33И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. (Йн 14:16)34Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, (Пс 109:1; Мт 22:44)35докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.36И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос. (Мт 28:18)37Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. (Ер 31:34; Д А 3:25)40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.44А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; (Д А 4:32)45продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.46И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, (Лк 24:53; Д А 20:11)47като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха. (Д А 5:14; Д А 11:21)
Деяния 2
Верен
1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.5А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,11критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на денясутринта;16а това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;18още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.20Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.21И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“22Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници[1].24Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.26Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“29Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.30И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,31той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.32Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.33И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,35докато положа враговете Ти под краката Ти.“36И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте[2], Него Бог е направил и Господ, и Христос.37Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?38А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.39Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.42И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;45и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.46И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,47като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.