1А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;2и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.3След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.4И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим. (Д А 20:23)5А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме. (Д А 20:36)6И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.7А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.8А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него. (Д А 6:5)9Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. (Д А 2:17)10Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав, (Д А 11:28)11и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически. (Д А 20:23; Д А 24:27; Д А 26:29; Еф 6:20; Фил 1:13; 2 Тим 2:9; Евр 10:34)12Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.13Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. (Д А 20:24)14А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня! (Мт 6:10)15След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.16С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.17Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.18На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.19И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.20А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. (Д А 22:3; Рим 10:2)21А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.22И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.23Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.24Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона. (Чис 6:18; Д А 18:18)25А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство. (Д А 15:20)26Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.27А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,28викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. (Д А 24:6)29Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.30Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. (Д А 26:21)31И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;32а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;33тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил? (Д А 20:23)34От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.35А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;36защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!37Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?38та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници! (Д А 5:36)39А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа. (Д А 22:3)40А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше: