Даниил 12 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. 2 И много от спещите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. 3 И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда – като звездите, вовеки, за всякога. 4 А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи“. 5 Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други – един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката. 6 Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: „кога ще бъде краят на тия чудни случки?“ 7 И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ. 8 Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: „господарю мой, какво ще бъде подир това?“ 9 И той отговори: „иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време. 10 Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат. 11 От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена. 12 Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена. 13 А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните.“

Верен

1 И в онова време ще се надигне великият княз Михаил, който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била – откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави – всеки, който се намери записан в книгата. 2 И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение. 3 Разумните ще блестят като блясъка на небесната твърд и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите за вечни времена. 4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава. 5 И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха – един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката. 6 И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога е краят на тези чудни неща? 7 И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни. 8 И аз чух, но не разбрах. И казах: Господарю мой, какъв ще бъде краят на това? 9 А той каза: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до последното време. 10 Мнозина ще се очистят и избелят и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат. 11 И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет дни. 12 Блажен, който изтърпи и достигне до хиляда триста тридесет и петте дни. 13 А ти върви до края; и ще се успокоиш, и ще възкръснеш за дела си в последните дни.