1И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил. (Бит 17:19; Бит 18:10; Евр 11:11)2Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог; (Гал 4:22)3и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; (Мт 1:2)4и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог. (Бит 17:10; Д А 7:8)5Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.6И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.7И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.8Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.9Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака),10и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака. (Гал 4:30)11Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила). (Бит 17:18)12Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; (Рим 9:7; Евр 11:18)13и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе. (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 25:16)14Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;15водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,16и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.17И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;18стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ. (Бит 17:20)19И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.20И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.21Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя. (Бит 14:6)22И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш; (Бит 20:2)23а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост. (Бит 26:11)24И рече Авраам: заклевам се,25Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги. (Бит 26:15; Бит 26:18)26А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.27И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.28И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?30(Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.31Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха, (Бит 26:33; И Н 15:28; И Н 19:2)32и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.33И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог. (Бит 13:4; Ис 57:15)34И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
Битие 21
Верен
1И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.2И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.3И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.5А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.6И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.7Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.8А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,10затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!11Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.12Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.15Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,16и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.18Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.19Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.20А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.21Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.22По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.23И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.24И Авраам каза: Заклевам се.25А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.26Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.27Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.28И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?30А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.31Затова той нарече онова място Вирсавее[1], защото там двамата се заклеха.32Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.33И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог[2].34И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.