1Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар; (Бит 12:9; Бит 13:18; Евр 11:9)2и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра. (Бит 12:13; Бит 26:1; Бит 26:9)3И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж. (Пс 104:14)4А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ? (Бит 18:25)5Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце. (Пс 25:6)6И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;7а сега върни жената на мъжа и, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои. (Бит 23:6; Йов 42:8; Пс 104:15)8И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.9И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят. (Бит 26:10)10И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?11Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;12па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена; (Бит 12:13)13когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз и рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.14Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.15И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.16А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.17И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;18защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.
Битие 20
Верен
1Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.2И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех[1] прати и взе Сара.3Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.4А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?5Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.6И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.7И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.8На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.9Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които не трябва да се правят!10И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?11И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.12А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.13И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, ѝ казах: Направи ми тази добрина – на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.14Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.15И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.16А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.17И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца.18Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.