1Молитва на пророк Авакума, за пение.2Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.3Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. (Вт 33:2)4Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му! (Изх 24:17)5Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър. (Изх 9:3)6Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни. (И Н 10:13; Пс 17:8; Ис 54:10)7Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя. (Чис 31:7; Съд 7:21)8Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници? (Изх 14:25; Изх 15:3)9Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята. (И Н 3:16)10Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си; (Пс 45:4; Пс 76:13)11слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия. (И Н 10:12)12В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.13Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.14Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.15С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.16Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.17Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, –18аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение. (Пс 12:6; Ис 61:10)19Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.) (2 Цар 22:34; Пс 17:15)
Авакум 3
Верен
1Молитва на пророк Авакум, по шигионот[1].2ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.3Бог идва от Теман и Светият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.4Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.5Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.6Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.7Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.8Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?9Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.10Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.11Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.12С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.13Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)14Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха.15Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.16Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.17И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,18аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.19Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините си. За първия певец, на моите струнни инструменти