1И цялото събрание на израилевите синове се събра заедно в Сило и издигна шатъра за срещане. И земята беше покорена пред тях.2Но между израилевите синове оставаха седем племена, които още не бяха получили наследството си.3Тогава Иисус каза на израилевите синове: Докога ще отлагате да отидете и да завладеете земята, която ви е дал ГОСПОД, Бог на бащите ви?4Изберете си по трима мъже от племе и аз ще ги изпратя да станат и да обходят земята, и да я опишат според наследството си, и да дойдат при мен.5И да я разделят помежду си на седем части. Юда да остане в областта си на юг, а йосифовият дом да остане в областта си на север.6А вие да опишете земята на седем части и да донесете описанието тук при мен. И аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА, нашия Бог.7А левитите нямат дял между вас, понеже ГОСПОДНОТО свещенство е тяхното наследство; а Гад и Рувим, и половината от манасиевото племе получиха оттатък Йордан, на изток, наследството си, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей им даде.8И мъжете станаха и отидоха. И Иисус заповяда на онези, които отидоха, да опишат земята и им каза: Идете, обходете земята, опишете я и се върнете при мен; и аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА в Сило.9Така мъжете отидоха, минаха през земята и я описаха в книга по градовете на седем части, и дойдоха при Иисус в стана в Сило.10И Иисус хвърли жребий за тях в Сило пред ГОСПОДА и там Иисус раздели земята на израилевите синове според разделенията им.11А жребият на племето на синовете на Вениамин излезе според родовете им, и областта на жребия им се падна между синовете на Юда и синовете на Йосиф.12Границата им на север беше от Йордан и границата се изкачваше от северната страна на Ерихон и се изкачваше през хълмистата земя на запад, и свършваше при пустинята на Ветавен;13а оттам границата продължаваше към Луз, към южната страна на Луз, който е Ветил[1]; и границата слизаше до Атарот-Адар, на хълма, който е на юг от долния Веторон;14после границата продължаваше и завиваше около западната страна на юг, от хълма, който е пред Веторон на юг, и свършваше при Кириат-Ваал, който е Кириат-Иарим, град на синовете на Юда. Това беше западната страна.15Южната страна започваше от края на Кириат-Иарим и границата продължаваше на запад и отиваше до извора на водите на Нефтоя;16после границата слизаше до края на хълма, който е пред долината на сина на Еном в долината на рафаимите на север, и слизаше до долината на Еном, до южната страна на Евус, и слизаше до Ен Рогил,17и завиваше на север и излизаше до Енсемес, и отиваше до Галилот, който е срещу възвишението на Адумим, и слизаше до камъка на Воан, сина на Рувим;18после минаваше към страната, която е срещу равнината[2] на север и слизаше в равнината,19и границата минаваше до северната страна на Ветагла, и границата свършваше при северния залив на Солено море, при южния край на Йордан. Това беше южната граница.20А на източната страна границата му беше Йордан. Това беше наследството на синовете на Вениамин по родовете им според границите около дела им.21А градовете на племето на синовете на Вениамин според родовете им бяха: Ерихон и Ветагла, и Емек-Кесис,22и Ветарава, и Семараим, и Ветил[3],23и Авим, и Фара, и Офра,24и Хефар-Амона, и Афни, и Гава – дванадесет града със селата им;25Гаваон и Рама, и Вирот,26и Масфа, и Хефира, и Моса,27и Рекем, и Ерфаил, и Тарала,28и Сила, и Елеф, и Евус, който е Ерусалим, Гават, Кириат – четиринадесет града със селата им. Това беше наследството на синовете на Вениамин според родовете им.