1А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.2Защото заради нея древните получиха свидетелствост. 39;.3С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.4С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори.5С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога.6А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува, и че възнаграждава тези, които Го търсят.7С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.8С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.9С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,10защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог[1].11С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.12Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи.13Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.14А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество.15И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат.16Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град[2].17С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;18онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство“;19като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ[3] на възкресението, го и получи обратно.20С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат.21С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.22С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си.23С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя.24С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона25и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,26като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.27С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.28С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.29С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха.30Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях.31С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.32И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците,33които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,34угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,35жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,36други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници,37бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.38Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.39Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата[4], не получиха изпълнението на обещанието,40да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.