1Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.2В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?3Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;4защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.5Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си пожелал, но приготвил си Ми тяло;6всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.7Тогава казах: Ето, идвам – в свитъка-книга е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“8Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си пожелал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –9а после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;10според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.11И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете[1];12но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;13и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.14Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.15И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:16„Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:17„И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“18А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях.19И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,20през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,22нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;23нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;24и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,25като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава[2].26Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,27а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.28Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,29то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?30Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“31Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.32Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,33когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.34Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.35И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.36Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.37Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави[3].38„А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“39Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява.