26Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина ѝ, и каза: О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!
26Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте и живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“
26Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето и я заболя за сина и): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. (Бит 43:30; Ис 49:15; Ер 31:20; Ос 11:8)
26И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата и вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте и това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. (Ис 49:15)