3Но народът каза: Ти няма да излезеш! Защото ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас, дори и половината от нас да умрат, няма да ги е грижа за нас. Но ти си като десет хиляди от нас. Затова сега е по-добре ти да ни помагаш от града.
3Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“
3Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас[1], затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града. (2 Цар 21:17)
3Но людете му отговориха: не дохождай, защото, ако ние и побегнем, това няма да се забележи; ако и половината от нас умре, тъй също няма да се забележи; ти, обаче, сам струваш, колкото десет хиляди от нас; и затова по-добре е за нас да ни помагаш от града. (1 Цар 18:7; 2 Цар 21:17; Сир 47:7)