2 Царе 15:30

Верен

30 А Давид се изкачваше по възвишението на маслините[1] и плачеше, докато се изкачваше, и главата му беше покрита, и вървеше бос. И всичките хора, които бяха с него, бяха покрили всеки главата си и се изкачваха, и плачеха, докато се изкачваха.

Съвременен български превод

30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха.

Библия, ревизирано издание

30 А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха. (2 Цар 19:4; Ест 6:12; Пс 126:6; Ис 20:2; Ис 20:4; Ер 14:3; Ер 14:4)

Библия, синодално издание

30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха. (2 Цар 19:4; Мт 26:30; Мт 26:37; Евр 5:7)