10И какъвто и да е съдебен спор да дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си – между кръв и кръв, между закон и заповед, наредби и правила, предупреждавайте[1] ги да не стават виновни пред ГОСПОДА и да не дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте, за да не ставате виновни.
10Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина.
10И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор между кръв и кръв, между закон и заповед, между наредби и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред ГОСПОДА, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни. (Чис 16:46; Вт 17:8; Ез 3:18)
10при всяка разпра, каквато дойде при вас от братята ви, които живеят по градовете си, било за кръвнина, или за закон, заповед, устави и обреди, поучавайте ги да не сгрешат пред Господа, та да не дойде гневът Му върху вас и върху братята ви: тъй работете, и няма да сбъркате. (Вт 17:8)