Товит 10:7

Съвременен български превод

7 Но тя му отвърна: „Ти мълчи! Недей да ме мамиш! Отиде си момчето ми!“ И всеки ден излизаше на пътя, по който бяха тръгнали. Денем не ядеше хляб, а нощем не спираше да плаче за сина си Товия, докато не изтекоха четиринадесетте сватбени дни, по време на които се бе заклел пред Рагуил да остане в Екбатана. И сега Товия рече на Рагуил: „Пусни ме да си ида, защото баща ми и майка ми вече не се надяват да ме видят.“ (Бит 24:54; Бит 45:26) 

Библия, синодално издание

7 А тя му рече: ти мълчи, недей ме мами; загина момчето ми. – И всеки ден отиваше извън града на пътя, по който бяха заминали; денем хляб не ядеше, а нощем непрестанно плачеше за сина си Товия, докле не изтекоха четиринайсетте сватбени дни, за които Рагуил го бе заклел да преседи там. Тогава Товия рече на Рагуил а: пусни ме, защото баща ми и майка ми вече се не надяват да ме видят.