17а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, ще кадим на небесната царица и ще ѝ принасяме възлияния[1], както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни в юдовите градове и по ерусалимските улици, защото тогава имахме хляб до ситост и ни беше добре, и зло не видяхме.
17но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще и правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.
17а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще и правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме. (Чис 30:12; Вт 23:23; Съд 11:36; Ер 7:18; Ер 44:25)
17но бездруго ще вършим всичко, що е излязло из нашите уста: да кадим на богинята на небето и да и правим възлияния, както сме вършили, ние и бащите ни, царете ни и князете ни, в градовете на Иудея и по иерусалимските улици, защото тогава бяхме сити и честити и беди не видяхме; (Вт 29:19; Ер 7:18; Ез 20:32)