1И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. (Ис 5:8)2И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“3Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“4Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.5Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“6А той и отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: „Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.“ А той ми каза, че няма да ми даде лозето[1].“7Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“8И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей.9В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа.10А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: „Ти похули Бога и царя“ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ (Изх 22:27; Лев 24:14; Вт 17:6; Вт 19:5)11Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати.12Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа.13И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря.14Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“15А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“16Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв[2], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.17И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:18„Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее.19И кажи му: „Така казва Господ: „Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?“ Така казва Господ: „На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята“.“ (4 Цар 9:25)20Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа[3].21Така говори Господ: „Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, (3 Цар 14:10; 3 Цар 16:3)22и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.“23Също за Йезавел Господ каза: „Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. (4 Цар 9:10; 4 Цар 9:36)24Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.“25Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; (3 Цар 16:30)26той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“27И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен.28Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:29„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“ (4 Цар 9:7)