1– – Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди[1]. (2 Цар 6:12; 1 Лет 13:1; 1 Лет 13:5; 1 Лет 15:25)2Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. (Изх 25:22; 1 Цар 4:4)3Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. (1 Цар 7:1)4И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега.5А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали. (Пс 150:3)6И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.7Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег.8Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза[2].9В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“10Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет.11И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство. (1 Лет 26:4)12Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. (1 Лет 15:1; 1 Лет 15:25)13Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле.14Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод.15Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци.16Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.17Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.18Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител.19Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни[3], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си. (1 Лет 16:43)20Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“21А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц.22Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“23Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.