1– След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. (1 Цар 30:1; 2 Цар 1:4; 1 Лет 10:1)2Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята (1 Цар 4:12)3Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“4Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ (1 Цар 31:1)5Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“6Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.7Той се огледа назад и като ме видя, повика ме.8Аз отговорих: „Ето ме.“ Той ме попита: „Кой си ти?“ Отговорих му, че съм амаликитец.9След това той ми заповяда: „Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.“10Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“ (4 Цар 11:12)11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.12Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч.13А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“14Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ (1 Цар 26:9)15След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно.16Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: „Убих Господния помазаник“.“ (2 Цар 4:10)
Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан
17Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен,18като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“: (И Н 10:13)19„Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини! Как паднаха героите!20Не възвестявайте това в Гет, не го разгласявайте по улиците на Аскалон, за да не се радват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните! (Мих 1:10)21Проклети бъдете, планини Гелвуй! Да не падат на вас ни роса, ни дъжд, нито реколта да има по нивите ви, защото там бяха захвърлени щитовете на героите, щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.22Без кръв от убити, без поразени тела на храбри воини не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан и мечът на Саул никога не се е връщал празен. (1 Цар 14:47)23Саул и Йонатан, обични и почитани през живота си бяха те, не се разделиха и в смъртта си. Бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.24Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в багреница с украшения и кичеше със златни накити дрехите ви.25Как паднаха в битка най-храбрите! Загина Йонатан върху планините.26Жалея за тебе, братко Йонатане – ти ми беше много скъп. Твоята обич за мене беше прекрасна като обич на жена.27Ах, как паднаха жертва героите, как погинаха бойните оръжия!“