1След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат.2Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“3А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея. (3 Цар 21:9; Ер 36:6; Йоил 1:14)4И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.5Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора,6и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи!7Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам! (Ис 41:8; Як 2:23)8И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха:9„Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“ (2 Лет 6:24)10И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха, (Вт 2:4)11ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство.12Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“13И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си.14Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци, (Неем 11:22)15и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия!16Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил.17В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“ (Вт 20:1)18Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.19А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове.20На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“21И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“ (Пс 136:1)22Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити,23защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си. (Ез 38:21)24Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил.25Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха.26А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението.27След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете.28Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби.29И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил. (Вт 2:25)30И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.31Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил. (3 Цар 22:41)32Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа.33Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци.34А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.35Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие.36Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер.37Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.