1А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил.2Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.3Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.4Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама5и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ (Вт 17:14; Ос 13:10)6Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа.7И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. (Съд 8:22; 1 Цар 12:12)8Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. (Съд 10:13; 3 Цар 9:9)9Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“10Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа.11Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.12Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му.13Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб.14Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. (3 Цар 21:1)15Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.16Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа.17Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги.18Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“19Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас (1 Цар 12:12)20и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“21След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.22А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“