1Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран. (1 Цар 28:3)2В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил.3Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев.4Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си,5той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име6и му кажете така: „Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш!7Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.8Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“9Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха.10Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си.11Нима да взема хляба си, водата си[1] и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“12Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи.13Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.14Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна.15А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето.16Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата.17А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“18Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета19и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо.20А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна.21Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.22Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“23Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.24Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи.25Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал[2] е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил.26И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал.27Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар.28Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот.29Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка.30И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил,31за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си[3].“32Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми.33Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене.34Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“35Тогава Давид взе от ръцете и това, което му беше донесла, и и каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“36Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко.37А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък.38След десет дни Господ порази Навал и той умря.39Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“ Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена.40И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и и казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“41Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“42Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена.43Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени.44А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим. (1 Цар 18:20; 2 Цар 3:13)