1А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан.2И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий.3Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“4Йонатан говори на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе.5Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“6Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“7Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.8Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него.9Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата. (1 Цар 18:10)10И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.11Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ (Пс 59:1)12Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси. (И Н 2:15; 2 Кор 11:33)13А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му – козя кожа, и го покри с дреха.14Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“15Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“16Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му.17Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: „Не ме задържай! Ще те убия!“18Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.19И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“20Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват.21И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват.22Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“23И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.24Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“ (1 Цар 10:11)