Саул в сражение с филистимците. Неговото своеволие
1Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил[1]. Той си избра три хиляди мъже от Израил:2две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна – всеки в своята шатра.3Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“ (1 Цар 10:5; 1 Цар 14:1)4Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул.5А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.6Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове.7Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад. Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно.8Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него, (1 Цар 10:8)9Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне.10Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави.11А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас.12Затова си помислих: „Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа“ – и затова се реших да принеса всеизгаряне.“13Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил.14Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“ (Д А 13:22)15Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област[2]. Саул преброи хората, които още бяха с него – те бяха около шестстотин души.16Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област[3]; а филистимците се разположиха на стан в Михмас.17От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал,18другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.19А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия.20Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си.21Цената за острене на палешници и мотики беше един пим[4], а за острене на брадва и приготвяне на остен – една трета сикла.22Затова по време на войната[5] нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.23А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.