1Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина (Д А 17:15)2и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви,3така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, (Д А 14:22; 1 Сол 1:6; 2 Сол 1:4; 2 Тим 3:12)4защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. (2 Сол 2:5)5Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен. (Гал 4:11; Фил 2:16)6Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. (Д А 18:5)7Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас.8Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински.9Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог!10Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра. (1 Сол 2:17)11Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос[1] да насочат пътя ни към вас. (2 Сол 2:16)12А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме.13Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии[2].