1 Макавеи 12

Съвременен български превод

1 Когато Йонатан видя, че обстоятелствата са благоприятни за него, избра мъже и ги изпрати в Рим, за да потвърдят и възстановят приятелството с римляните. (1 Мак 8:17)2 Изпрати писмо с такова съдържание и до спартанците, и на други места.3 И те се отправиха за Рим, влязоха в сената и казаха: „Първосвещеникът Йонатан и юдейският народ ни изпратиха да възстановим, както преди, приятелския съюз с вас.“4 Тогава сенатът им връчи писма до местните управители с указание да ги изпратят с мир до юдейската земя.5 Ето препис от писмото, което Йонатан написа до спартанците:6 „Първосвещеникът Йонатан, народните старейшини, свещениците и целият юдейски народ поздравяват братята спартанци.7 Още преди много време Арей, вашият цар, беше изпратил писма до първосвещеника Ония, че вие сте наши братя, както е видно от преписа. (1 Мак 12:20)8 Ония прие пратеника с почести и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и приятелство.9 Ето защо ние, макар да нямаме необходимост от тях, тъй като наша утеха са свещените книги, които имаме в ръцете си, (Рим 15:4)10 решихме да ви изпратим писмо, за да възстановим нашето братство и приятелство и да не сме ви чужди, защото много време измина, откакто вие изпратихте послание до нас.11 Оттогава при всеки случай – на празници или в другите свещени дни – винаги си спомняме за вас по време на жертвоприношения и молитви, така, както е прието по обичай да си спомняме за своите братя.12 Ние се радваме на вашата слава,13 но сме заобиколени от много беди и чести войни, защото околните царе воюваха против нас.14 Ние обаче не искаме да обезпокоим вас и останалите наши съюзници и приятели заради тези войни,15 защото имаме помощ от небето, която ни помага. Ние се избавихме от враговете и нашите врагове са усмирени.16 Сега избрахме Нуминий, сина на Антиох, и Антипатър, сина на Язон, и ги изпратихме при римляните, за да възстановим приятелството и предишния съюз с тях. (1 Мак 14:22)17 Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писмо от нас, за да се възстанови братството ни с вас.18 И вие ще сторите добре, ако сега ни отговорите за това.“19 А ето и препис от писмото, което Арей изпрати до Ония:20 „Арей, царят на спартанците, поздравява първосвещеника Ония.21 В документ за спартанците и юдеите се откри, че те са братя и произхождат от рода на Авраам.22 Сега, след като узнахме това, ще сторите добре, ако ни напишете за вашето благосъстояние.23 Ще добавим още, че вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. Наредили сме на пратениците да ви известят това.“24 Йонатан научи, че военачалниците на Деметрий са се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди.25 Затова излезе от Йерусалим и ги посрещна в областта Амат, за да не им даде време да навлязат в страната му.26 Той изпрати в лагера им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да ги нападнат тази нощ.27 Затова на залез слънце Йонатан заповяда на своите хора да бодърстват и през цялата нощ да бъдат въоръжени и готови за сражение, а около лагера разположи стража.28 Когато неприятелите забелязаха, че Йонатан и хората му са се приготвили за битка, уплашиха се, запалиха огньове в лагера си и в ужас се оттеглиха.29 Но нито Йонатан, нито някой от неговите хора разбраха до сутринта за това, понеже виждаха да горят огньове.30 Все пак Йонатан се впусна след тях да ги преследва, но не успя да ги настигне, защото те вече бяха преминали река Елевтера.31 Тогава Йонатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе от тях плячка.32 След това се върна и отиде в Дамаск, като премина през цялата област.33 Симон също пое с войските си и достигна до Аскалон и околните крепости, но после се обърна срещу Йопия и я завладя.34 Беше чул, че жителите искат да предадат крепостта на войските на Деметрий, и затова разположи там стража да я охранява.35 След като се върна, Йонатан свика старейшините от народа и потърси съвет от тях за построяването на крепости в Юдея.36 Трябваше още да се надстроят стените на Йерусалим, да се издигне преграда между крепостта и града, която да я отделя от града, така че крепостта да бъде откъсната и да не се превръща в място за купуване и продаване.37 Когато се събраха за строежа на града, част от стената при потока на изток се срути. Тя беше възстановена и наречена Хафената.38 Симон пък възстанови Адида в Сефила и укрепи портите с греди за залостване.39 В това време Трифон се стремеше да се възцари в Мала Азия, да постави върху себе си корона и да вдигне ръка против цар Антиох. (1 Мак 11:39; 1 Мак 11:54)40 Но той се страхуваше да не би Йонатан да му попречи и да му обяви война. И затова търсеше случай да го залови и погуби, вдигна войската си и се отправи към Ветсан.41 Йонатан тръгна против него с четиридесет хиляди отбрани мъже, готови за битка, и пристигна във Бет-Сан.42 Когато Трифон видя, че той приближава с многобройна войска, побоя се да вдигне ръка срещу него,43 а го прие с почести и го представи на всичките си приятели. Даде му и подаръци, като заповяда на своите приятели и на войските си да му се покоряват, както на самия него.44 После рече на Йонатан: „Защо затрудняваш целия този народ, след като не ни предстои война?45 Затова разпусни ги сега по домовете им, подбери си неколцина мъже, които да те придружават, и ела с мене в Птолемаида. Искам да ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници на града. След това аз ще си тръгна, защото заради това съм дошъл тук.“46 Йонатан му се довери и направи така, както той му беше казал – разпусна войските си и те се оттеглиха в юдейската земя.47 При себе си задържа три хиляди души, от които остави две хиляди в Галилея, а хиляда продължиха с него.48 Но щом Йонатан влезе в Птолемаида, жителите затвориха портите и го заловиха, а влезлите с него избиха с мечове.49 Тогава Трифон изпрати войска и конница в Галилея и в голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Йонатан.50 Те обаче дочуха, че Йонатан бил заловен и убит заедно с онези, които го придружаваха, вдъхнаха си смелост един на друг, стегнаха бойния си ред и тръгнаха готови за битка.51 Преследвачите им, като видяха, че са готови да се бият докрай за живота си, отстъпиха,52 а всички те благополучно се завърнаха в юдейската земя и изпълнени със страх, оплакваха Йонатан и онези, които го съпровождаха. И цял Израил беше обзет от дълбока скръб.53 Тогава всичките им съседни народи се готвеха да ги изтребят, като казваха: „Те вече нямат предводител, няма кой да им помогне. Нека сега им обявим война и да заличим сред хората спомена за тях.“