1Но Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да извърши преброяване на израилтяните. (2 Цар 24:1)2И Давид се обърна към Йоав и към народните водачи с думите: „Идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан и ми съобщете, за да знам броя им.“3А Йоав отговори: „Дано Господ умножи народа Си сто пъти повече, отколкото е! Господарю мой, царю, нима всички те не са служители на господаря ми? Защо моят господар желае това? Защо това да се сметне за грях на Израил?“4Но царската заповед надделя над думите на Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израил, се върна в Йерусалим.5След това Йоав предаде на Давид списъка на преброения народ. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, а юдеите – четиристотин и седемдесет хиляди: тези, които можеха да държат меч.6Сред тях той не преброи левитите и потомците на Вениамин, защото царската заповед не се нравеше на Йоав.7Но стореното не беше угодно на Бога и Той наказа Израил.8Тогава Давид се обърна към Бога: „Съгреших, като извърших това; но сега прости вината на Своя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.“9И Господ каза на Гад, Давидовия ясновидец:10„Иди и кажи на Давид: „Така казва Господ: „Три наказания ти предлагам; избери си едно от тях и Аз ще те накажа с него“.“11Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: „Избери си едно наказание:12три години глад или три месеца да те преследват враговете ти и техният меч да те достига, или три дена Господен меч и мор по земята и Господен ангел да погубва наред из пределите на Израил.“ Помисли какво да отговоря на Онзи, Който ме е изпратил.“13А Давид отговори на Гад: „Много ми е тежко! Но по-добре да съм в ръцете на Господа – голяма е Неговата милост, само да не падна в човешки ръце.“14И Господ прати мор на Израил и погинаха седемдесет хиляди израилтяни.15Бог изпрати ангел в Йерусалим, за да го изтреби; но когато той започна да изтребва, Господ видя и се разкая за злото, и каза на ангела, който изтребваше: „Стига вече, свали ръката си!“ А в това време Господният ангел беше над хармана на йевусееца Орна.16Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон.17И Давид се обърна към Бога: „Нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло. А тези овце какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека наказанието Ти е върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да не погине той!“
Определяне място за храм
18Тогава Господният ангел заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и да издигне жертвеник на Господа върху хармана на йевусееца Орна.19И така, Давид отиде, както от името на Господа му говори Гад.20Орна се обърна и видя ангела, и четиримата му синове, които бяха с него, се скриха веднага. Тогава Орна вършееше жито.21Когато Давид идваше към него, Орна го видя, излезе от хармана и се поклони на Давид ниско до земята.22И Давид му каза: „Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна върху него жертвеник на Господа, за да престане изтребването на народа. Продай ми го за толкова, колкото струва.“23А Орна отговори на Давид: „Вземи го и нека моят господар, царят, направи това, което трябва; ето давам и воловете за всеизгаряне, диканите – за дърва, и житото – за принос; всичко това подарявам.“24Цар Давид каза на Орна: „Не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото няма да принеса на Господа твой имот и няма да принасям като всеизгаряне нещо, взето безплатно.“25Давид плати на Орна за онова място шестстотин сикли злато.26И издигна Давид жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви. Тогава призова Господа и Той му отговори от небето с огън, който падна върху жертвеника за всеизгаряния.27След това Господ заповяд на ангела да върне меча в ножницата си.28Когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на йевусееца Орна, започна да принася там жертви,29защото по това време скинията на Господа, която Мойсей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгаряния се намираха на Гаваонската височина,30а Давид не можеше да отиде там и да се допита до Бога, понеже се страхуваше от меча на Господният ангел.