1Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, (1 Кор 14:39)2защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. (1 Кор 14:27)3Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха.4Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата.5Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата. (Чис 11:29)6Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение?7И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата?8И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка?9Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра.10Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен;11ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене.12Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.13Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува,14защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен.15Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума.16Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш? (2 Кор 1:20)17Ти добре благодариш, но другият не се поучава.18Благодаря на своя[1] Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици,19но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.20Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора. (Еф 4:14)21В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ (Ис 28:11)22Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.23Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели?24Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда25и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“ (Ис 45:14; Зах 8:23)
Всичко да става с приличие и ред
26Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука.27Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува.28Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.29От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват.30Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне.31Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават.32А пророческите дарби са подчинени на пророците,33защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите.34Жените ви[2] в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват. (Бит 3:16; Еф 5:22; 1 Тим 2:11)35Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква.36Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?37Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа.38А който не разбира, нека не разбира[3].39Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. (1 Кор 14:1)40Нека всичко става с приличие и ред.