1А Юдит им отвърна: „Послушайте ме, братя, вземете тази глава и я окачете на зъберите на крепостната ви стена.2И когато настане утро и слънцето огрее земята, грабнете всеки своето оръжие, изберете си предводител и нека всички, готови да се сражават, излязат вън от града, като че ли се готвят за набег върху предната стража на асирийците. А в равнината вие няма да слизате.3Тогава те ще вземат оръжието си, ще се върнат в своя стан и ще разбудят военачалниците на асирийската войска. И когато се стекат пред шатрата на Олоферн, но не го намерят, обзети от ужас, те ще побягнат от вас.4А вие и всички, които населяват пределите на Израил, преследвайте ги и ги погубвайте по пътя им.5Но преди да сторите това, повикайте при мене амонеца Ахиор, за да види и да познае онзи, който презираше израилския народ и който го беше изпратил, за да намери смъртта си при нас.“
Обръщането на Ахиор към юдейството
6Тогава извикаха Ахиор от дома на Озия. Когато дойде и видя главата на Олоферн в ръцете на един от мъжете сред насъбралия се народ, падна в несвяст на земята.7А когато го повдигнаха, той се хвърли в краката на Юдит, поклони се пред нея и рече: „Бъди благословена във всяко селище на Юдея! И нека всички народи, които чуят името ти, да треперят от ужас.8Но сега ми разкажи какво стори през тези дни.“ Юдит му разказа пред целия народ за всичко, каквото беше извършила от деня, в който беше напуснала града, до този ден, когато говореше пред тях.9Щом тя спря да говори, народът избухна в ликуване и радостни възгласи се понесоха навред из града.10Ахиор пък, като видя всичко, което стори Бог за Израил, искрено повярва в Бога и се обряза, за да принадлежи и до ден днешен към израилския народ.
Объркването сред асирийците
11А щом настана утро, окачиха главата на Олоферн върху крепостната стена. Всеки от мъжете грабна оръжието си и разделени по няколко, се спуснаха към планинските проходи.12Щом ги видяха, асирийците изпратиха съобщение до своите началници. Те пък известиха на водачите, хилядниците и на всичките си военачалници.13Когато дойдоха при шатрата на Олоферн, те се обърнаха към управителя на цялото му имущество: „Събуди нашия господар! Тези роби се впуснаха в битка срещу нас, за да бъдат изтребени до един.“14Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, като мислеше, че той спи с Юдит.15И понеже никой не се обади, отвори, влезе в спалнята и видя, че Олоферн лежи мъртъв на прага, а главата му е отсечена.16Тогава нададе силен вик и с плач, стонове и ридания раздра дрехите си.17След това се спусна към шатрата, където беше отседнала Юдит, но като не я намери, изскочи навън сред войската с викове:18„Тези роби постъпиха вероломно! Една еврейка опозори дома на цар Навуходоносор! Ето Олоферн на земята, а главата му я няма!“ (Съд 9:54; Юд 13:15; Юд 16:5)19Като чуха това, предводителите на асирийската войска раздраха дрехите си, силен смут обзе душите им, а навред в стана се понесоха силни викове и ридания.