Товит 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Щастливите младоженци

1 След като се навечеряха, въведоха при нея Товия. 2 А той, като влизаше, си спомни думите на Рафаил, сложи сърцето и черния дроб на рибата върху горещата пепел от кадилницата и покади. (Тов 6:17) 3 Щом демонът подуши миризмата, избяга в пределите на Горен Египет. Там ангелът го върза. 4 Когато в стаята останаха двамата, Товия стана от постелята и рече: „Стани, скъпа моя, да се помолим, за да бъде милостив Господ към нас.“ (Тов 6:18) 5 И той започна да се моли: „Възхваляван си Ти, Боже на предците ни, прославяно е Твоето свято и славно име за вечни времена! Нека Те славят небесата и всички Твои творения! (1 Цар 3:1; Пс 148:1) 6 Ти сътвори Адам и му даде за жена Ева – помощ и опора за него. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: „Не е добре човек да бъде сам; да сътворим подобен на него, за да му е помощник.“ (Бит 2:7; Бит 2:18) 7 И сега, Господи, вземам тази моя съплеменница не за сластолюбие, а наистина като жена. Бъди милостив към мене и благоволи да доживея с нея до старини!“ 8 И Сара рече с него: „Амин.“ 9 След това легнаха заедно тази нощ. На сутринта Рагуил стана и отиде да изкопае гроб, 10 като си мислеше: „Може би и този е умрял?“

Радостта на Рагуил

11 Щом се върна вкъщи, 12 рече на жена си Една: „Изпрати някоя слугиня да види дали е жив; ако не е, ще го погребем, без никой да разбере.“ 13 Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят. 14 След това излезе и им съобщи, че Товия е жив. 15 А Рагуил прослави Бога с думите: „Боже, ти си възхваляван от все сърце и душа! Да Те величаят Твоите благочестиви и всички Твои създания! Всички Твои ангели и всички Твои избрани да Те величаят за вечни времена! 16 Благословен си Ти, че ме изпълни с радост и не ме сполетя онова, от което се боях, защото ни дари с щедрата Си милост! 17 Възхваляван си Ти, защото беше милостив към двамата единствени на майка и баща! Помилвай ги, Владико, за да свършат живота си в здраве, радост и любов!“ (Тов 3:15; Тов 6:15) 18 След това заповяда на слугите си да заринат гроба 19 и направи за младоженците сватба, която продължи четиринадесет дена. 20 Още преди да свърши празненството, той поиска от Товия да се закълне, че няма да си тръгне, преди да изтекат четиринадесетте сватбени дни. 21 Тогава да вземе половината имот и да се върне със здраве при баща си. „Останалото – рече – ще получиш, когато умрем аз и жена ми.“