1Така завърши Товит възхалата си към Бога.2Той беше на петдесет и осем години, когато изгуби зрението си, и след осем години отново прогледа. Непрестанно беше милостив и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.3Когато остаря твърде много, Товит повика сина си и децата му и му рече: „Синко, аз вече съм стар и е време да си отида от този свят. Вземи децата си (Бит 47:29; Тов 4:2)4и тръгни за Мидия, защото вярвам в думите на пророк Йона, че Ниневия ще бъде разорена. А в Мидия за известно време ще има мир. Нашите братя ще бъдат прогонени от благословената земя и пръснати навред по света. Йерусалим ще запустее, а Божият дом там ще бъде изгорен и години наред ще остане пуст. (Ис 5:13; Ис 64:10; Ер 9:15; Ез 12:15; Йона 3:4; Наум 1:1)5Но Бог пак ще ги помилва и ще ги върне в земята им. И те ще издигнат храм, но не като предишния, докато се изпълни определеното време. (Езд 3:12; Ис 35:8; Ер 31:38; Ез 36:24; Аг 2:3; Аг 2:9)6Всички народи ще се обърнат към истинския Господ Бог, ще благоговеят пред Него, ще заровят идолите си в земята (Ис 18:7; Ис 19:22; Ер 16:19)7и всички те ще благославят Господа. А Неговият народ ще прославя Бога и Господ ще въздигне Своя народ. Ще се радват всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, и ще бъдат милостиви към нашите братя.8А сега, сине, напусни Ниневия, защото ще се изпълни всичко, което е говорил пророк Йона.9Но ти съблюдавай Закона и заповедите, бъди милостив и справедлив, за да ти е добре!10Погреби ме, както подобава, и майка си с мене. И не оставайте повече в Ниневия! Синко, виж какво стори Аман с Ахиахар, който го възпита, как от светлината го отведе сред мрака и как му се отплати! Но Ахиахар беше спасен, а онзи получи заслуженото – слезе във вечния мрак. Манасия беше милостив и беше спасен от примката на смъртта, която му бяха поставили. Аман пък попадна в примката и загина.11Така че виждаш, сине, какво прави милосърдието и как справедливостта спасява!“ И като изрече тези думи, Товит издъхна в леглото. Той беше на сто петдесет и осем години и синът му го погреба с почести.
Последните години от живота на Товия
12Когато умря Ана, той я погреба до баща си. След това Товия отиде с жена си и децата си в Екбатана при тъста си Рагуил. (Тов 4:4)13Уважаван от всички, доживя дълбока старост, погреба с почести тъста и тъщата си и наследи имота им, както и имота на баща си Товит.14Товия умря на сто двадесет и седем години в Екбатана Мидийска.15Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, завладяна от Навуходоносор и Асуир, и преди смъртта си беше радостен заради наказанието на Ниневия.