1В това време Товит, неговият баща, отброяваше всеки един от дните. И когато времето, отредено за пътуването им, изтече, а двамата все още не се завръщаха,2той рече: „Дали не ги е сполетяло нещо или пък Гаваил е умрял и няма кой да им даде среброто?“3И много се натъжи.4А жена му каза: „Синът ни е загинал, затова не се завръща!“ И започна да го оплаква:5„Защо те пуснах, сине, светлина за моите очи!“6Тогава Товит се обърна към нея: „Мълчи, не се безпокой! Той е жив и здрав!“7Но тя му отвърна: „Ти мълчи! Недей да ме мамиш! Отиде си момчето ми!“ И всеки ден излизаше на пътя, по който бяха тръгнали. Денем не ядеше хляб, а нощем не спираше да плаче за сина си Товия, докато не изтекоха четиринадесетте сватбени дни, по време на които се бе заклел пред Рагуил да остане в Екбатана. И сега Товия рече на Рагуил: „Пусни ме да си ида, защото баща ми и майка ми вече не се надяват да ме видят.“ (Бит 24:54; Бит 45:26)
Товия на път към дома
8Но тъстът му го помоли: „Постой при мене, а пък аз ще изпратя хора при баща ти да му известят за тебе!“9Но Товия му отвърна: „Не, пусни ме да се върна при баща си!“10Рагуил стана, даде му Сара като негова жена, половината имот, слуги, добитък и сребро11и като ги благослови, изпрати ги с думите: „Деца, нека Небесният Бог ви дари с потомство, преди да умра!“12После се обърна към дъщеря си: „Почитай своя свекър и свекърва. Сега те са твои родители; желая да слушам добро за тебе!“ И я целуна.13[1] А Една рече на Товия: „Скъпи синко, Небесният Бог да те пази по пътя към дома, а мене да дари да видя децата ти от Сара, моята дъщеря! Това ще е моята радост пред Господа! Ето давам ти дъщеря си, за да я закриляш, недей я огорчава!“14След това Товия си тръгна с възхвала към Бога заради щастливото си пътуване и благослови Рагуил и жена му Една.