1Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим[1] и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека. (Бит 17:7; Съд 6:7)2Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя[2], а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? (Изх 34:10; Вт 7:2)3Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“4Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.5Поради това и нарекоха това място Бохим[3]. Там те принесоха жертва на Господа.
Смърт и погребение на Иисус Навин
6– След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя. (И Н 24:29)7Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил. (И Н 24:29)8Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.9Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш. (И Н 19:49)10Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
Призоваване и мисия на съдиите
11Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.12Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;13изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.14Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.15Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени. (Вт 28:15)16Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,17при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.18Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.19След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.20Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,21затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си, (Съд 2:3)22за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“23И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.