1След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща и: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща и не му позволи да влезе.2Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея – нека тя бъде твоя вместо нея.“3Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“4Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки.5След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини.6Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща и.7Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“8Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.9Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи.10Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“11Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“12Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“13Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием – това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.14Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му.15Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже.16Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“17След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи[1].18После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега – да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“19Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре[2].20Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години. (Съд 16:31)