1О, смърт! Колко горчиво е да си спомня за тебе човек, който спокойно си живее в своите владения,[1] човек без грижи, успял във всичко, който е все още здрав и се храни добре.2О, смърт! Добра е твоята присъда за човек в лишения и изнемога,[2] който е вече твърде стар, отрупан с всякакви грижи, останал без надежда и изгубил търпение. (Йов 3:20)3Не се бой от тази присъда на смъртта. Спомни си за своите предци и потомци.4[3] Това е присъда от Господ над всяка плът. Защо се отвръщаш от решението на Всевишния? Дали десет, сто или хиляда години –[4] в ада никой няма да ти търси сметка колко си живял. (Екл 6:6; Екл 9:10)5Отвратителни деца са децата на грешниците и общуват със съседи нечестивци.6Наследството на децата на грешниците ще се затрие, а позорът ще бъде вечен спътник на тяхното потомство.7Нечестивият баща ще бъде укоряван от децата си, защото заради него те търпят позор.8Горко ви, нечестиви хора, които сте изоставили закона на Всевишния Бог!9Когато се раждате, за проклятие се раждате; когато умирате, проклятието не ви напуска.10Всичко, което произлиза от земята, в земята се връща. Така и нечестивите: от проклятие – към унищожение! (Йов 1:21; Сир 40:11)11Скръбта на хората е заради телата им. А лошото име на грешниците не може да се заличи. (Пр 10:7)12Грижи се за името си, защото то ще пребъде по-дълго от хиляди златни съкровища. (Пр 22:1; Екл 7:1)13И на добрия живот дните са преброени, но доброто име остава за вечни времена.
Срамът
14Деца, следвайте напътствията ми в мир! Ако мъдростта е скрита и съкровището невидимо – каква полза от тях? (Мт 5:14; Сир 20:30)15По-добре постъпва човек, който крие глупостта си, отколкото човек, който крие мъдростта си.16Така например трябва да се срамувате от нещата, които аз преценя.[5] Не всеки срам е уместен и не всичко се оценява правилно от всеки.17Срамувайте се от блудство пред баща и майка, а от лъжа – пред началник и господар,18от престъпление – пред съдия и владетел, от беззаконие – пред събранието и народа,19от неправда – пред съдружник и приятел, от кражба – пред страната и съседите си.20Срамувай се от това пред Божията истина и завета! Срамувай се да се облягаш с лакти на трапезата,21да наскърбяваш, когато взимаш или даваш, да мълчиш, когато те поздравяват,22да заглеждаш развратна жена, да отвръщаш лице от роднина,23да отнемаш нечий дял или подарък, да таиш помисли към омъжена жена, (Сир 9:8)24[6] да задиряш слугинята си[7] и да се навърташ край постелята и,25да отправяш обидни думи към приятели, а след като нещо си дал – да укоряваш,26[8] да повтаряш слухове и да издаваш тайни.27Така наистина ще знаеш от какво да се срамуваш и ще спечелиш благоразположението на всеки човек.