1Почитай лекаря заради необходимостта от него, защото и него Господ е създал.2Да лекува му е дадено от Всевишния, а дарове получава от царя.3Знанието на лекаря ще го въздигне и ще бъде на почит сред знатните хора.4Господ е създал от земята лекарства и разумният човек не ги пренебрегва.5Нали чрез дърво водата стана сладка, за да се опознае Неговата сила? (Изх 15:23)6Затова Той е дал знание на хората, за да Го прославят заради чудотворните Му дела.7Чрез тях лекарят лекува и премахва болестите,[1] от тях билкарят приготвя лечебната смес8и делата Му не спират, чрез тях идва изцеление за всички на земята.9Синко, когато си болен, не проявявай нехайство, а се моли на Господ и Той ще те излекува.10Остави греховния живот, протегни ръце към правдата и очисти сърцето си от всякакъв грях.11Принеси благоухание и възпоменателна жертва от най-хубавото брашно и направи тлъсто жертвоприношение, като проявиш щедрост.12Нека и лекар да присъства, Господ и него е създал. Той не бива да е далеч от тебе, защото имаш нужда от него.13Понякога и в ръцете на лекарите се намира добър изход,14защото и те се молят на Господа да се справят с болестта и да намерят лек за нея, за да бъде продължен животът.15Но да попадне в ръцете на лекаря онзи, който върши грях към своя Творец!16Синко, пролей сълзи над умрелия и започни да го оплакваш като човек, изпитващ дълбока скръб. Повий тялото му, както е според обичая, и не стой безучастен при неговото погребение.17С горчиви сълзи и горещи ридания скърби за него според заслугите му – ден или два, за да не злословят за тебе, а след това търси утеха от скръбта.18Скръбта и смърт причинява, и скръб в сърцето сломява човека.19Където е нещастието, там е и скръбта, а животът в нищета тегне на сърцето.20Не предавай сърцето си на скръб, отърси се от нея и помни, че и твоят край ще дойде. (Сир 7:36; Сир 28:6; Сир 30:21)21Не забравяй, че връщане няма. И на него няма да помогнеш, и на себе си ще навредиш. (Йов 14:7)22Помни присъдата му, защото тя е също като твоята: „Вчера мене, днес – тебе.“23Когато мъртвият е намерил покой, дай покой на паметта му и се утеши, щом душата му го е напуснала.
Образованият човек и обществото
24Почивката е благоприятно време за образования човек да придобие мъдрост. И който не е зает с друга дейност, може да се посвети на мъдростта.25Как може да стане мъдър онзи, който върви след ралото, обича да размахва остена като копие, да кара волове и да наблюдава какво вършат, и говори само за юници.26Сърцето си влага в браздите и сън не спи, за да храни телиците.27Така всеки занаятчия и предприемач превръща нощта в ден. Гравьорът вае печати и се бави, за да ги направи изкусно разнообразни.[2] Той влага сърцето си, за да направи рисунката подобна на образеца, и сън не спи, докато не завърши произведението си.28Така ковачът, седнал при наковалнята, е насочил мислите си към обработката на желязото. Димът от огъня изтощава тялото му и той непрестанно се бори с горещината от пещта.[3] Звукът на чука кънти в ушите му, а неговите очи са вперени в съда, който е взел за образец.[4] Той е вложил сърцето си в изработката и сън не спи, докато не го обработи докрай.29Така грънчарят, седнал над работата си, върти с краката си колелото.[5] Вниманието му изцяло е насочено върху онова, което прави, и всяко негово действие е точно премерено.30С ръката си вае глината, докато я размеква с крака.[6] Той влага сърцето си, за да и придаде завършен вид, и сън не спи, за да изчисти пещта.31Всички те се надяват на ръцете си и всеки е изкусен в своята работа.32Без тях град не може да се построи, нито да се насели, нито да се посети.33Но по волята на народа не са търсени и в събранието не достигат високи длъжности. Те не седят на съдийски стол, не разсъждават върху правни разпоредби, не обявяват наказания и присъди, от тях няма да чуеш поучителни слова.34Но те укрепват живота в света и молбата им е за успеха на техния занаят. (Пс 1:1)