1Който обича сина си, нека го наказва постоянно, за да може накрая той да му носи радост. (Пр 13:24; Пр 23:13; Пр 29:15)2Който се грижи за възпитанието на сина си, ще има подкрепа от него и ще се хвали с него сред познати.3Който поучава сина си, събужда завист у врага, а пред приятели се гордее заради него.4Умре ли баща му, все едно че не е умрял, защото е оставил син като себе си.5Докато е бил жив, той го е гледал и му се е радвал, а когато е умирал, не е изпитвал тъга.6За враговете той оставя в него отмъстител, а за приятелите – такъв, който да им бъде признателен.7Който глези сина си, ще му превързва раните и при всеки негов вик страх ще свива сърцето му.8Както необязденият кон е буен, така и синът, оставен без надзор, става своеволен.9Глезиш ли прекалено дете, ще те изненада неприятно; заиграеш ли се дълго с него, ще те огорчи.10Не се смей заедно с него, за да не ти е тъжно заради него и накрая да скърцаш със зъби от яд.11Не му предоставяй на младини свобода[1].12[2] Налагай го по гърба, докато е невръстен, иначе своенравно няма да ти се подчинява и ще ти донесе страдание.13Полагай усилия за възпитанието на сина си и работи върху неговата личност, за да не гледаш с огорчение непристойното му поведение.
Здраве и богатство
14По-добре сиромах, здрав и изпълнен със сили, отколкото богат, но със сломено от болести тяло.15Здравето и силата са по-скъпи от всяко злато и силното тяло е по-ценно от неоценимо богатство.16Няма богатство, по-добро от телесното здраве, и няма радост, по-голяма от радостта на сърцето.17По-добре смърт, отколкото нещастен живот, и вечен покой, отколкото продължителна болест.18Лакомства, поднесени към затворената уста на болен, са като ястия, сложени на гроб.19Каква е ползата от жертвената храна за идола, щом нито яде, нито долавя миризма?[3] Така и онзи, когото Господ преследва с болест, (Вт 4:28; Пс 115:4)20гледа с очи и въздиша така, както въздиша скопец, прегърнал девица. (Сир 20:4)21Не предавай душата си на скръб и не се измъчвай вътрешно.22Радост в сърцето – това е животът на човека, а веселият нрав му носи дълголетие. (Пр 15:13)23Обичай живота, търси утеха за сърцето си и прогонвай скръбта далеч от себе си,[4] защото скръбта е погубила мнозина и от нея няма полза.24Завистта и гневът съкращават дните, а грижите преждевременно състаряват.25Онзи, който е с открито и добро сърце, се грижи за храната си. (Пр 15:15)