1Деца, послушайте баща си и постъпвайте така, за да се спасите. (Изх 20:12; Вт 5:16; Еф 6:1)2Защото Господ е издигнал в дълг почитта на децата към бащата и е утвърдил правата на майката над синовете.3Който почита баща си, ще се очисти от грехове,4а който уважава майка си – все едно че е придобил съкровище.5Който почита баща си, ще има радост от децата си и когато се моли, молитвата му ще бъде чута.6Който уважава баща си, ще има дълъг живот, и който слуша Господа, ще бъде утеха за майка си7[1] и ще служи като на господари на тези, които са го родили.8С дела и думи почитай баща си, за да получиш неговата благословия. (Мт 21:28)9Защото бащиното благословение укрепва домовете на децата, а майчината клетва разрушава до основа. (Бит 27:27; Бит 48:15; Бит 49:3; Вт 33:1)10Не търси слава, като унижаваш баща си, защото унижението на твоя баща не е слава за тебе.11Защото славата на човека идва от почитта към баща му, а неуважението към майката е позор за децата. (Пр 17:6)12Синко, прибери на старини баща си и не го огорчавай, докато е жив. (Мт 15:4)13И макар разумът му да отслабва, проявявай снизхождение и в разцвета на силите си не се отнасяй към него пренебрежително.14Защото милосърдието към баща ти няма да бъде забравено и въпреки греховете ти благоденствието в дома ти ще нарасне.15В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе. И твоите грехове ще се стопят, както лед от топлина.16Който изостави баща си, постъпва като богохулник, а който гневи майка си, е проклет от Господа. (Изх 21:17; Пр 19:26; Пр 30:17)
Смирението
17Синко, върши делата си скромно и ще бъдеш обичан от всеки, който е мил на Бога.18-19Колкото повече си възвеличаван, толкова повече проявявай смирение и ще намериш благоволение от Господа[2], (Мт 20:26)20защото голямо е могъществото на Господа и Той се прославя от смирените.21Не се стреми към неща, непосилни за тебе, не се опитвай да преценяваш онова, което е по-могъщо от тебе. (Пс 131:1)22Това, което е отредено за тебе, то да ти е в ума, а което е скрито – не ти е потребно.23С дела, които не са по твоите сили, не се занимавай. Предостатъчно за човешкия разум е това, което ти е разкрито.24-25Защото мнозина са се заблудили в своите догадки, а погрешни представи са замъглили разсъдъка им[3].26Жестокото сърце накрая зле ще си изпати и който се стреми към опасност, ще попадне в нея. (Пр 28:14; Рим 2:5)27Жестокото сърце ще понесе тежки скърби и грешникът ще трупа грях върху грях.28За горделивия няма лек в изпитанията, защото плевелът на злото дълбоко се е вкоренил у него.29Сърцето на разумния ще разбере притчата и мъдрият се стреми внимателно да слуша.30Водата гаси запаления огън, а милосърдието очиства греховете. (1 Пет 4:8)31Който отвръща на благодеянията, мисли за бъдещето и когато попадне в беда, ще намери опора. (Вт 15:7; Тов 4:11; Тов 12:9; Сир 29:8)