1Ленивият прилича на камък, изцапан с нечистотии – всеки ще се погнуси от зловонието му.2Ленивият прилича на говежди тор – всеки, който го повдигне, ще отърси ръка.
Непрокопсаните деца и неразбраните хора
3Невъзпитан син е срам за баща си, а такава дъщеря е позор. (Пр 17:25)4Разумната дъщеря ще си придобие мъж, а която няма срам, причинява тъга на баща си. (Сир 7:24)5Безочливата позори баща и мъж, но и от двамата няма да бъде уважавана.6-8Разказ не навреме е като музика по време на скръб, но наказание и възпитание по всяко време е проява на мъдрост[1]. (Пр 23:13; Сир 30:1; Сир 30:12)9[2] Да поучаваш глупав е като да слепваш парчета от гърне или да будиш заспал от дълбок сън.10Да обясняваш нещо на глупав е като да обясняваш на задрямал – като свършиш, ще те попита: „Какво рече?“11Плачи над умрял, защото светлината е угаснала за него, плачи и над глупав, защото разумът е угаснал за него.[3] Не плачи толкова за умрял, защото той е намерил покой, докато животът на глупавия е по-лош от смъртта.12Умрелия го жалят седем дена, а глупавия и нечестивия – през всичките дни на живота му.13С неразбран човек много не говори и не ходи при неразумен.[4] Пази се от него, за да нямаш неприятности и да не се омърсиш от общуването с него.[5] Стой настрани от него и ще намериш покой, така няма да ти досажда с безумията си.14Какво тежи повече от олово и как се нарича то, ако не глупак?15Пясък, сол и желязо са по-лек товар, отколкото неразумен човек. (Пр 27:3)16Както здраво свързани греди не позволяват къщата да рухне при земетръс, така и сърцето, което се опира на обмислено решение, никога не изпитва колебание.17Сърце, което се опира на разумно решение, е като здрава пясъчна мазилка върху изгладена стена.18Колове, забити на височина, не устояват на вятъра.[6] Така и боязливото сърце, обзето от глупаво решение, не устоява на страховете.
Верността на мъдрия
19Който наранява окото, предизвиква сълзи, а който наранява сърцето – разкрива чувствата в него.20Който хвърля камък по птици, ще ги прогони, а който хули приятел, ще разруши приятелството.21Дори и меч да си извадил срещу приятел, не губи надежда, защото не всичко е загубено. (Сир 19:13)22Дори да си отворил уста против приятел, не се отчайвай, защото има път към помирение.[7] Само хула, надменност, издаване на тайна и коварно злодейство могат да прогонят всеки приятел.23Бъди верен на ближния си, докато е сиромах, за да се радваш с него и когато забогатее.[8] Бъди с него, когато се намира в беда, за да получиш дял от имота му[9].24Както преди пламъка в огнището се появяват дим и пушек, така и пререканията – преди да се пролее кръв.25Няма да се срамувам да браня приятел и от лицето му няма да се скрия.26Ако пък заради него ме сполети зло, тогава всеки, който чуе, ще го отбягва.
Молитва за постигане на самообладание
27Кой ще ми постави стража пред устата и сигурен печат на устните ми, за да не достигна до падение заради необмислени думи и да не ме погуби езикът ми? (Пс 141:3; Сир 28:24)