1[1] Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.2Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог. (Пр 8:25)3Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“ (Бит 3:19)4Защото в Твоите очи хиляда години преминават като един ден, като една нощна стража. (2 Пет 3:8)5[2] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън, като трева, поникнала сутрин. (Йов 14:1; Пс 37:2; Пс 103:15; Ис 40:6)6Сутрин никне и цъфти, вечер вехне и съхне.7И ето Твоят гняв ще ни грабне и чрез Своята ярост ще ни погубиш.8Ти постави нашите беззакония пред Себе Си, скритите дела са пред светлината на Твоето лице,9защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв, годините ни преминаха като въздишка.10Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме. (Екл 12:1)11Кой познава силата на Твоя гняв и в страха пред Тебе – Твоята ярост?12Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри.13Господи, обърни се най-после! Смили се над Своите служители!14Насити ни с милостта Си от ранни зори и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.15Развесели ни отново след преживените дни на наказания; заради отминалите години на страдание.16Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти и Твоята слава пред синовете Му!17Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас и да укрепват делата на ръцете ни! Да, делата на ръцете ни укрепвай!