1За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[1], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул. (1 Цар 24:4; Пс 142:1)2[2] Боже, смили се над мене, помилвай ме, защото към Тебе прибягва душата ми. Ще се скрия в сянката на Твоите криле, докато преминат бедите.3Ще призовавам Бога, Всевишния Бог, Който прави всичко за мене.4Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси; ще посрами онзи, който иска да ме погълне. Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.5Душата ми живее сред лъвове; лежа при пламнали от алчност хора. Зъбите им са стрели и копия, езикът им е остър меч. (Пс 17:12; Пс 52:4; Пс 55:22; Пс 59:8; Пс 64:4)6Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя! (Чис 14:21; Пс 72:19)7Сложиха пред мене примка за краката ми. Моята душа е пречупена. Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея. (Пс 7:16)8Непоколебимо е сърцето ми, непоклатимо. Ще пея и ще свиря. (Пс 108:2)9Събуди се от сън, моя душо! Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.10Ще Те прославям, Господи, ще Те възпявам между народите, (Пс 9:12; Пс 18:50)11защото Твоята милост е до небесата и Твоята вярност достига до облаците. (Пс 36:6)12Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!