1За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.2[1] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. (Ис 49:14; Мт 27:46; Мк 15:34)3Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене.4Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил.5На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше;6към Тебе викаха за помощ и биваха спасени.7Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа.8Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: (Мт 27:39; Мк 15:29; Лк 23:35)9„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ (Мт 27:43; Прем 2:18)10Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди.11На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог. (Ис 46:3)12Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма. (Пс 35:22; Пс 38:22; Пс 71:12)13Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават,14разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи. (Пс 17:12)15Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.16Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта.17Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми.18Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат.19Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:34; Йн 19:24)20Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ!21Избави от меч живота ми и от лапите на кучета – душата ми самотна.22Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша. (Пс 7:3; Пс 57:5; 2 Тим 4:17)23Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя. (Пс 40:10; Евр 2:12)24Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,25защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове.26Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.27Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги!28Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове, (Ис 45:22; Ис 52:10)29защото царството е на Господа и Той е владетел на народите.30Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот.31Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение. (Пс 48:14; Пс 71:18; Пс 78:6; Пс 102:19)32Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.