Псалм 104

Съвременен български превод

1 Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен. (Бит 1:1)2 Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър; (Пс 19:2)3 Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра. (Ам 9:6)4 Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители. (Евр 1:7)5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена.6 Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините.7 От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил.9 Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята. (Бит 9:11; Йов 38:8)10 Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините,11 поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си.12 Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си. (Ез 31:6)13 Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.14 Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна15 и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце. (Съд 9:13; Сир 31:27)16 Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади;17 по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите,18 високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците.19 Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва.20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове;21 млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Йов 38:39)22 Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища.23 Човек отива по делата си и се труди до вечерта.24 Господи, колко многобройни са делата Ти! Всички тях Си създал с мъдрост; земята е пълна с Твоите творения.25 Ето това огромно и пространно море! Там има безброй морски твари, малки и големи живи същества.26 Там плават кораби, там е онзи левиатан[1], който си създал да се гмурка в него.27 Всички те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме.28 Даваш им и те я събират, отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.29 Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта. (Бит 2:7; Бит 3:19; Йов 34:14; Пс 90:3; Екл 12:7)30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени. Така обновяваш лицето на земята.31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена! Да се весели Господ за делата Си!32 Погледне ли към земята, тя се тресе; допре ли се до планините, те димят. (Пс 144:5; Ав 3:6)33 Ще пея на Господа, докато съм жив, ще величая моя Бог, докато съществувам. (Пс 7:18; Пс 146:2)34 Нека Му бъде приятна моята песен; ще се веселя в името на Господа.35 Нека изчезнат грешниците от земята и да няма вече нечестиви! Величай, душо моя, Господа! Алилуя![2]