Псалм 102 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Божия закрила при страдания

(101)

1 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа. 2 ^[1] Господи, чуй моята молитва и нека моите ридания да стигнат до Тебе! 3 Не скривай лицето Си от мене; наклони ухо към мене, когато съм в беда; побързай да ме чуеш, когато викам, (Пс 69:18; Пс 143:7) 4 защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън; (Пс 38:8) 5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям; 6 станах кожа и кости от силата на своите стенания. 7 Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини; 8 будувам и ридая като самотна птица на покрив. 9 Враговете ми ме хулят по цял ден и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат. 10 Ям пепел като хляб, размесвам питието си със сълзи (Пс 42:4) 11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание, защото Ти ме въздигна и Ти ме свали. 12 Дните ми чезнат като сянка и аз изсъхнах като трева. (Пс 90:5) 13 А Ти, Господи, пребъдваш вечно и споменът за Твоето име преминава от род в род. (П Ер 5:19) 14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион, защото е време да бъдеш милостив към него, понеже настъпи определеният час. 15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион и жалеят за неговата пръст. 16 Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа и всичките земни царе – пред Неговата слава. (Ис 59:19; Ис 66:18) 17 Когато Господ съгради Сион, ще се появи в славата Си, 18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните и няма да презре молбите им. 19 Това ще се запише за бъдещото поколение и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа, (Пс 22:31) 20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята, 21 за да чуе стоновете на затворниците, да освободи от смърт обречените. (Пс 79:11) 22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион и ще го прославят в Йерусалим, 23 когато народите и царствата се съберат заедно, за да служат на Господа. 24 Той изтощи силите ми по моя път, съкрати дните ми. 25 Аз казах: „Боже мой, не ме грабвай по средата на моите дни. Твоите години надживяват всички родове. 26 В началото Ти сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце. (Ис 51:6; Евр 1:10) 27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш като облекло – и ще се променят; 28 но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат. 29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“