1Своенравният върви след своите прищевки и се обявява против всякакъв умен съвет.2Глупавият не се наслаждава от благоразумието, а само от показване на ума си. (Пр 12:23)3С идването на нечестивия идва и презрението, а със срама – позорът.4Думите на човешките уста са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток. (Пр 20:5; Сир 21:13)5Не е добре да си благосклонен към виновния, за да отхвърлиш справедливия в съда.6Устата на глупеца водят към свада и думите му предизвикват побой.7Езикът на глупеца е гибел за него и устата му са примка за живота му[1]. (Пр 10:14; Пр 12:13; Пр 13:3)8Думите на клеветника звучат вълшебно, те се възприемат надълбоко. (Пр 26:22)9Немарливият в работата си е брат на разсипника.10Името на Господа е яка кула; праведникът се скрива в нея и е сигурен. (Пс 61:4)11Имотът на богатия е укрепен град за него и е като висока ограда във въображението му. (Пр 10:15)12Сърцето на човека се възгордява преди падение, а преди прослава то се смирява. (Пр 15:33; Пр 16:18)13Безумие и срам е за човека да дава отговор, преди да е изслушал. (Сир 11:8)14Духът на човека го подкрепя в немощ, а кой може да подкрепи сломения дух?15Сърцето на благоразумния придобива знание, а ухото на мъдрите търси още знание. (Пр 15:14)16Подаръкът, който дава човек, му отваря път и го довежда до големци. (Пр 17:8)17В тъжбата си прав изглежда този, който започва пръв, но идва съперникът му и го подлага на изпитание.18Жребият прекъсва разприте и решава делата между силните.19Онеправданият брат е по-недостъпен от укрепен град и свадите са като ключалки на крепост.20От плода на човешката уста ще се насити коремът му; от произведеното от устата си той се нахранва добре. (Пр 12:14; Пр 13:2)21Смърт и живот има в силата на езика и които го владеят, ще ядат от плодовете му. (Пр 21:23; Як 3:2)22Който е намерил съпруга, намерил е съкровище и е получил благоволение от Господа[2].23Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря дръзко.24Има приятели, които си причиняват зло един на друг; но има и приятел, по-привързан и от брат. (Пр 27:10)