1Друг пък се впуска в пътуване по море и се готви да преплава свирепите вълни, като призовава на помощ дърво, по-слабо и от кораба, който го носи.2Защото корабът е измислен от стремеж към печалба и го е изработил изкусен занаятчия,3но Твоят промисъл го направлява, Отче, понеже Ти си проправял пътя по море и безопасната пътека сред вълните. (Пс 77:20; Ис 43:16)4Така показваш, че Ти можеш да избавяш от всякаква опасност дори и ако някой без опит тръгне по море.5Ти искаш делата на Твоята мъдрост да не останат неоползотворени. Затова хората поверяват живота си на парче дърво и се избавят, минавайки с лодка по вълните. (Пс 107:29)6Защото и в началото, когато гордите исполини бяха погубени от потопа, надеждата на света, насочвана от Твоята ръка, потърси спасение на кораб и остави семе, от което на земята се роди ново поколение. (Бит 6:1; Сир 16:7; Вар 3:26)7Благословено е дървото, чрез което се извършва справедливост! (Гал 3:13)8А сътвореният от ръка дървен идол да бъде проклет, защото, макар и тленен, е наречен бог, както и творецът му, защото го е направил. (Вт 27:15)9На Бога еднакво са омразни и нечестивият, и нечестието му.10Ще има наказание и за деянието, и за онзи, който го е извършил.11На съд ще бъдат призовани и езическите идоли, защото те се превърнаха в позор сред Божиите създания, съблазън за човешките души и примки за нозете на неразумните. (Изх 23:33; Ис 2:18; Ер 10:11; Ер 10:15; Зах 13:2)
Идолите са плод на човешката суета
12Измислянето на идоли е начало на идолопоклонство, а изработката им – погубване на живота. (Изх 34:16; Вт 31:16; Рим 1:23)13Нито ги е имало в началото, нито ще съществуват вечно.14Те са дошли на света поради човешка суета и затова им е отреден близък край.15Един баща, измъчван от тежка скръб по без време умрял син, направил изображение на вече мъртвия човек, а след това започнал да го почита като бог и наредил на подчинените си да извършват тайни обреди и жертвоприношения.16С течение на времето този нечестив обичай се утвърдил и бил спазван като закон, а по заповед на властниците изваяните образи били почитани като божества.17И когато поданиците нямали възможност лично да изразят почитанието си към някого поради отдалеченото му местожителство, те изобразявали лицето му. Така, макар и далеч от тях, правели видим образа на почитания цар, та в негово отсъствие да отправят усърдни ласкателства към него, сякаш той сам присъства.18А за разрастване на тази почит и сред онези, които не го познават, допринасяло и честолюбието на художника.19Може би от желание да угоди на властника той влагал цялото си умение, за да го направи по-хубав, отколкото е в действителност.20А народът, пленен от прекрасната изработка, въздигал сега за божество онзи, който малко преди това бил почитан като човек. (Дан 3:1)21И това се превърнало в съблазън за хората, понеже те, потиснати от нещастие или тирания, давали на камъни и дървета Името, което на никого не трябва да се съобщава.
Последствия от идолопоклонството
22След като, изглежда, не им бе достатъчно да се заблуждават в познанието за Бога, поради невежество те живееха в голяма вътрешна борба и наричаха мир това голямо зло.23Те извършват жертвоприношения на деца, тайни обреди или бесни гуляи по чужди обичаи, (Прем 12:5)24без да пазят нито живота си, нито брака си чист, а един друг се убиват коварно или с прелюбодейство си причиняват страдания. (Рим 1:24)25Сред тях навред властват кръвопролитие и убийства, грабеж и коварство, поквара, вероломство, раздор, клетвопрестъпничество,26потъпкване на доброто, неблагодарност, упадък на нравите, полова извратеност, незачитане на брака, прелюбодейство и разпуснатост.27Служенето на идоли, недостойни да носят име, е начало, причина и връх на всяко зло.28Когато се веселят, идолопоклонниците вършат безчинства, пророкуват лъжи, живеят в неправда и лесно престъпват дадената клетва.29Понеже са се доверили на бездушни идоли, те не се боят, че ако дадат лъжлива клетва, ще бъдат наказани.30Но и за едното, и за другото те ще получат справедлива присъда – и защото мислеха лошо за Бога и се обърнаха към идоли, и защото презряха благочестието и даваха коварно лъжливи клетви.31Защото не силата на онези, в които се кълнат, а съденето на съгрешилите следва винаги прегрешението на неправедните.